Циндил-пиндил и Джаста-праста Една вдовица имаше две дъщери близнаци,

Циндил-пиндил и Джаста-праста

Една вдовица имаше две дъщери близнаци, с две чудни имена. Казваха ги Циндил-пиндил и Джаста-праста.

Двете девойки по никакъв начин не си приличаха. Джаста-праста беше ниска, пълничка, с черни коси и черни очи; Циндил-пиндил – тънка, висока, с руси коси и сини като синчец очи.

Джаста-праста беше приказлива, радостна и засмяна, а Циндил-пиндил – мълчалива и замислена.

И по работа двете девойки бяха напълно разнообразни.

Майката, каквото и да наредеше на Джаста-праста, тя на часа се хващаше за работа.

Наистина случваше се в бързината нещо да счупи, нещо да разлее, само че работата отново ще се свърши в точния момент. А Циндил-пиндил заставаше права пред нещата, гледаше ги жално-жално и не смееше да ги пипне от боязън да не повреди нещо.

Най-после двете девойки станаха моми. Един ден майка им ги повика. Тя даде на Джаста-праста огромно парче сукно, ножица, игла и конци. Даде още толкоз на Циндил-пиндил и рече:

– Дъщи, пораснахте към този момент – срамота е все аз да ви шия и стягам; пък и очите ми недовиждат. Ето ви плат, ето ножици и конци – заловете се и ушийте си нови рокли за Великден.

Джаста-праста не чака подкана. Грабна плата и се залови за работа. Крои, ши и разпорва – пак крои и отново ши и най-сетне роклята беше подготвена.

А Циндил-пиндил по този начин си остана пред плата, не смееше да го пипне от боязън да не обърка нещо. А когато се залови на работа, отмерваше всеки бод, пресмяташе по двайсет пъти и роклята й все не беше подготвена.

Но не щеш ли зазвъняха гергьовските камбани – дойде празникът. Изви се бясно хоро измежду селото. Джаста-праста надяна новата си рокля и припна към хорото. Наистина едната й пола висеше изкривено, единият ръкав по-къс от другия, само че кой ти гледа!

Джаста-праста се хвана на хорото и затропа ситно-ситно…

А пък горкичката Циндил-пиндил нямаше рокля за пред хората. Тя застана дома, зад оплитам, гледаше жално-жално към хорото, а от сините й очи капеха едри като бисери сълзи.

Оттогава на света все така, споделят, е било то: Циндил-пиндил – зад оплитам, Джаста-праста – на хорото.

Източник и илюстрация: Моята библиотека
Снимка: bg.wikipedia.org